Сега или Никога

Преди да отвори вратата на бара потри длани в дънките си – бяха сериозно изпотени, а той два пъти по – сериозно притеснен, но просто трябваше да го направи. Докато слизаше надолу по витите стълби, следван от приятелите си, които така и не можеха да повярват какво се кани да направи, той се обиждаше наум:”Глупак...къде ти изчезна увереността сега, а?”
Беше се хванал на бас за нещо, в което вече четвърти път се проваляше – пеенето на сцена. Беше пробвал цели четири пъти и при всеки един от тях се получаваше все същото – онемяваше. Имаше ангелски глас и свиреше на китара почти толкова добре колкото Карлос Сантана и въпреки това, не беше правил нито едно от двете от много дълго време. Откакто не го бяха приели в музикалното училище. Сценичната треска, с която си мислеше, че няма да има проблем, го провали. Притесни се от строгите погледи на комисията и тотално обърка изпълнението си.
Днес, може да се каже, беше повратната точка. Днес щеше да се престраши да пее и свири на конкурс в един бар. Още повече, щеше да изпълни авторска песен, или поне така си мислеше. Когато дойде редът му и чу името си, тръпки преминаха по гърба му.Излезе на сцената възможно най – бавно и единственият прожектор го заслепи. Настани се на един висок стол и нагласи китарата си. Докосвайки струните с пръсти усети как ток премина през тях. Пое си дълбоко дъх и затвори очи. Всички бяха притихнали и чакаха песента му,а приятелите очакваха всеки момент той да избяга от бара и никога повече да не се връща... Самият той обмисляше да го направи, но беше крайно време да се престраши.
Сега или никога. Няколко самотни тона отлетяха от китарата му и макар и плахо и тихо той запя собствения си текст...Едва в края на песента се престраши да вдигне поглед и да огледа публиката. За негова изненада тя реагираше положително. Някои тихичко пляскаха в такт, а една двойка дори беше станала и танцуваше. С последния тон избухнаха и аплодисментите. Публиката определено го харесваше. Той нарами китарата си и слизайки от сцената, застана до другите участници.
След малко водещият излезе отново на сцената с името на победителя, написано на малко бяло картонче. Той рещи, че дори и само трите минути под светлините на прожекторите му стигат и се отправи към изхода. Отвори вратата тъкмо когато се чу:”И победителят е...”
...Който и да беше, за него нямаше значение. Днес той беше спечелил най – сладката победа.