Зад ЪгЪла....

„Не е толкова трудно. Колко може да е трудно (дявол да го вземе)?Просто да вдигнеш глава и да продължиш напред, защото в крайна сметка, все някога трябва да го направиш, а и може би никога няма да се върна там.”Мислех това вече половин час, облегната на рамката на прозореца и загледана в облачното небе - вече втори ден валеше дъжд безспирно. Беше все едно времето ми беше съпричастно или по-скоро срещу мен, защото изпитвах ужасна нужда от един слънчев, топъл следобед, в които да се разходя и да „освежа” ума си.По радиото звучеше някаква балада и едва когато се заслушах осъзнах, че това е една от любимите ми песни, свързана с толкова стари спомени.Очите ми се насълзиха и усетих как изведнъж стените започнаха да ме притискат.Трябваше да изляза навън.
„А може ли, всъщност, дъждът да ме спре?И какво толкова? Ще се измокря?!”Без да се замислям повторно, извадих от гардероба първото яке, което ми попадна и излязох. Просто така и за първи път без телефон в джоба, без портмоне и без да знам къде отивам.Въпреки това бързах, защото имах чувството, че зад ъгъла ме чака някой. Роднина.Приятел.Любим.Някой, който представлява моят светъл лъч надежда, който ще разгони облаците и ще озари всичко наоколо. Всячески се опитвах да си проправя път между рояка от хора с чадъри за да стигна по-бързо, но сякаш не ме забелязваха. Ходеха забързано и никой не се отместваше, за да ми направи път. Нямах друг избор освен да изчакам да се разминем. И така след минутка-две нервно разтъпкване на едно място, с ентусиазма на дете преди Коледа, продължих към ъгъла.Бързах още повече от преди, тичах....
Стигнала до там, не можех да повярвам,че няма никого.Мястото беше пусто, нямаше и следа от нечие присъствие. Не можех да дишам.Но дали защото бях тичала или защото това беше още едно разочарование...Сълзите ми отново напираха. Какво очаквах?Че зад ъгъла ще някой, които да ми каже как да върна времето или че ще намеря старата бяла къща, която вече всяка вечер сънувах?Идваше ми да изкрещя когато изведнъж дъждът намаля и слънцето си проправи път измежду облаците. Всъщност, за момент небето се преобрази и светлина огря цялата улица, а срещу себе си виждах човек, който очевидно се беше запътил към мен...