На борбената приятелка и всички момичета като нея
Будилникът иззвънява глухо и босите й стъпала докосват дървения под. Изправя се от леглото тихо, само с едно движение. Бърза да излезе, не иска да го събуди. Иска просто да му се изплъзне веднъж и завинаги, докато той спи непробудно. Спи и сънува нея, в света, който сам си е измислил за двамата. Свят , в който той не вижда, че всъщност не държи ръката й, а я придърпва към себе си всеки път щом тя опита да се отдалечи, че не я обича, а я ревнува, че не я иска, а просто егото му се нуждае от любовта й.
Тя е вече на входната врата, а той – все още отнесен в мечтания свят... Сега дори и да се събуди и да отвори очи ще бъде късно. Тя ще е прекрачила прага, докато той се извинява и обещава, че всичко ще бъде различно. Светът и хилядите му цветове ще я поглъщат, докато за него всичко ще посивява...Той ще сведе поглед, а тя ще гледа нагоре.... Вече няма да бъдат същите и да казват на едно и също „щастие”... Ще търсят нов смисъл на думата...или поне ТЯ, докато не го намери отново...
Няма коментари:
Публикуване на коментар