П.

Не знаем накъде сме тръгнали и защо отиваме там, но се запътваме устремени и без да мислим дали ще има път,по който да можем да се върнем. Не сме сигурни какво вършим и въпреки това не спираме да го правим. Не искаме нищо определено и нямаме план за утре, нямаме идея дори какво ще се случи довечера. Казваме "Не знам, не ми пука" по-често от колкото "Съжалявам,не исках." Умеем престорените усмивки толкова добре, че дори не осъзнаваме кога ги използваме. Рядко нещо ни вълнува, по-често нещо ни тревожи, но не признаваме. Ние сме поколение, което не зачита интелекта, не се впечатлява и не знае да обича.Поколение,което може да напише това, което мисли съкратено, но не и да го изкаже. Поколение,сраснало се с телефона, но не умеещо да го използва по предназначение.Поколение, в което всички специални са еднакви и всички обикновени - уникални. Поколение,за което всичко е трудност и нищо не е предизвикателство. Ние сме поколението,усъвършенствало самотата в тълпата...