Déjà vu

Трудната част на новите неща е да успееш да определиш точното им начало... или по-скоро края на предишните. Иначе се "преместваш" извън времето и пространството: в новия период със старите идеи,нагласи и надежди. Което от една страна е и неизбежно: сменяш мястото,но на него със себе си носиш стария куфар,пълен със същите дрехи,които преди си носил,старите обувки,с които си изминал пътя си до настоящия момент,дори рамките със спомени от миналото. "Зареждаш" новото си ежедневие със старите неща. Те пък от своя страна всеки ден ти напомнят за удобството на познатото,в което си живял. Така че как да си сигурен,че "сега" не е временно и "преди" няма да се върне? Чисто и просто - убеждаваш се кое е истина когато си намериш ново/старото място в своя променен свят.Не става веднага,а понякога дори след време не си сигурен,че принадлежиш ТУК,че ТОВА е било правилното решение,че точно ТЕЗИ са хората,около които искаш да бъдеш, дали нямаше да е по-добре АКО...Затова новите неща изискват от теб търпение и упоритост преди да ти се "отблагодарят" със сигурност и удовлетворение. А ако не си от търпеливите, това е за теб: Казват,че получаваш Déjà vu когато си на правилния път. Скоро случвало ли ти се е?